Z6_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NL5
Всичко за електронните услуги в България - бързо и лесно
Z7_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NT0

Митнически процедури за внос и износ съгласно Митническия кодекс на Съюза

Митническият процес включва различни по съдържание и характер процедури. Те засягат както работата на митническите органи, така и задълженията и функциите на икономическите оператори. Извършват се в определен ред и се изразяват в задължителни действия по документирането, проверките, обмитяването, оформянето на документацията, обезпечаването и събирането на митните сборове.

 

+ Подаване на обобщена декларация за въвеждане (ОДВ)

Във връзка с предвидените мерки за сигурност и безопасност на търговските вериги, митническото законодателство изисква задължително да бъде подавана по електронен път Обобщена декларация за въвеждане (ОДВ) преди пристигането на стоките на митническата територия на съюза или преди натоварването на контейнерни товари при морски транспорт. Подаването на декларацията се извършва по електронен път в определени срокове в зависимост от вида на транспорта (от 1 час до 24 часа преди пристигането на превозното средство на входен пункт на Европейския съюз).

 

Обобщената декларация за въвеждане се подава към митническото учреждение на първо влизане, т.е. в първата точка на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза. В нея се съдържат следните данни:

 

- държава и място на товарене;

 

- държава и място на разтоварване;

 

- маршрут;

 

- транспортни разходи - начин на плащане;

 

- товародател и товарополучател - име на фирма, адрес, пощенски код, държава и EORI номер (при регистрация в ЕС);

 

- митнически тарифен код, тегло и брой колети на стоката.

 

Тези данни са необходими на митническите органи за извършване на анализ на риска по отношение на конкретната вносна операция.

 

Обобщената декларация за въвеждане следва да се подава от лицето, което въвежда стоките или което поема отговорността за превозването им през митническата територия на Общността. В зависимост от предварителните договорки между вносителя и неговия представител е възможно ОДВ да бъде подадена и от последния, стига той да разполага с по-горе посочените данни.

+ Митнически режим при внос на стоки

Въвеждане на стоките

 

В рамките на тази процедура действията са насочени към подсигуряване на законосъобразното преминаване на стоките през митническата граница на Съюза. От момента на тяхното въвеждане на митническата територия на Европейския съюз, те се поставят под митнически надзор и могат да станат обект на митнически контрол. Началните контролни действия от страна на митническите органи върху стоките и съпътстващите ги документи имат за цел да не се допуснат в Съюза стоки с установен специален режим без наличието на съответните разрешения, удостоверения или становища, издадени от компетентните за целта органи (у нас и/или в чужбина).

 

Превозване на стоките

 

Лицето, което въвежда стоките на митническата територия на Съюза, ги превозва незабавно, по определен от митническите органи маршрут, и съгласно техните разпореждания, ако има такива, до определеното митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от тях, или в свободна зона. Когато, поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, задължението за превозване на стоките не може да бъде изпълнено, лицето, обвързано с него, или друго действащо за негова сметка лице, уведомява незабавно митническите органи за ситуацията с оглед предприемане на мерки по подсигуряване на митническия надзор върху стоките.

 

Представяне на стоките

 

Непосредствено след пристигането на стоките в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона, те следва да бъдат незабавно представени от лицето поело ангажимента за тяхното превозване или от всяко друго лице, носещо отговорност за тяхното митническо оформяне.

 

Стоките могат да се разтоварват или претоварват от транспортните средства, на които се намират, само с разрешението на митническите органи на места, определени или одобрени от тези органи (временни митнически складове). Въпреки това, разрешение не се изисква при непосредствена опасност, налагаща незабавно цялостно или частично разтоварване на стоките. В този случай митническите органи се информират незабавно за необходимостта от разтоварване.

 

Временно складиране на стоките

 

Несъюзните стоки са на временно складиране от момента на представянето им пред митническите органи, като за целта икономическите оператори подават Декларация за временно складиране. Декларацията за временно складиране се задържа от митническите органи, или е достъпна за тях, за целите на удостоверяването, че несъюзните стоки, за които се отнася, впоследствие са поставени под митнически режим или са реекспортирани в рамките на максимум 90 дни.

 

Съгласно действащото митническо законодателство след тяхното изтичане, без да бъдат предприети мерки за даване на следващо митническо направление на стоките, те се считат за изоставени в полза на държавата.

 

Стоки на временно складиране се съхраняват само в специализирани съоръжения или, когато е оправдано, на други места, посочени или одобрени от митническите органи.

 

Икономическите оператори могат да избират едно от следните действия за внасяните стоки:

 

- Поставяне на стоките под митнически режим;

 

- Разпореждане със стоките.

 

Поставяне на стоките под митнически режим

 

Всяка стока, предмет на външнотърговска сделка (вносна или износна) има свое предназначение, удовлетворява определена потребност и реализира дадена пазарна стратегия. Отчитайки тези особености икономическите оператори могат да избират митническия режим, под който да поставят стоките си, съгласно условията за този режим, независимо от тяхното естество или количество или тяхната страна на произход, държава на изпращане или на получаване. Въведените на митническата територия на Съюза и представени пред митническите органи несъюзни стоки могат да бъдат поставени под един от следните митнически режими:

 

- Допускане за свободно обращение

 

- Временен внос

 

- Активно усъвършенстване

 

- Митническо складиране

 

- Специфична употреба

 

- Свободна зона

 

- Транзит

 

- Реекспорт

 

Стоките, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим Свободна зона, се обхващат от митническа декларация (Единен административен документ).

 

Проверки на стоките и документите

 

За целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в приетата митническа декларация, митническите органи могат:

 

- да извършат проверка на декларацията и придружаващите документи;

 

- да изискат от декларатора да предостави други документи;

 

- да извършат проверка на стоките;

 

- да вземат проби за анализ или за подробно изследване на стоките.

 

Интерес за митническия контрол представляват съставяните или представените от икономическите оператори документи по отношение на операциите по разрешаването, прилагането и приключването на даден митнически режим. В рамките на документалните проверки следва да се установи тези документи издадени ли са законосъобразно, съдържат ли всички задължителни реквизити, информацията в тях отговаря ли на действителността, както и имат ли пряка връзка с декларираните стоки.

 

За целите на митническия контрол могат да се извършват и физически (материални) проверки на вече декларираните стоките. Те имат за цел удостоверяване целостта на товарното помещение на превозното средство и поставените на него контролни митнически пломби, както и точното идентифициране на внасяните стоки.

 

Проверка на митническата стойност на стоките

 

При оформянето на всяка вносна операция, приоритетно на документална проверка се подлага външнотърговската фактура (Invoice), която съпровожда стоките. От една страна, трябва да се направи съпоставка между съдържащите се в нея данни за вида на стоките, техния брой, тегло и други индивидуализиращи характеристики и идентичните данни в другите, съпътстващи стоките документи (товарителница, опаковъчен лист, сертификати за произход, анализни сертификати и др.).Една част от тези документи се съставят от получателя или изпращача на стоката или техни представители, други се изготвят от превозвача или от митническите органи.

 

От съществено значение е доброто познаване на документите, за да бъдат правилно попълвани, да се предоставят по предназначение и да се проверяват както формално, така и по същество. Тук са събрани и описани по-голяма част от използваните за целите на митническия контрол документи, като се надяваме информацията да е от полза на всички осъществяващи външнотърговска дейност.

 

Транспортни документи

 

Шосейна товарителница (CMR)

 

Железопътна товарителница (CIM)

 

Коносамент (за превози по вода)

 

Въздушна товарителница (Air Waybill)

 

От друга страна, фактурата има основно значение за правилното определяне на митническата стойност на внасяните стоки, тъй като тя стои в основата за изчисляване на потенциално дължимото вносно митническо задължение. На практика митническата стойност може да се отъждестви със съвкупния размер на разхода, който вносителят извършва по отношение придобиването на права за ползване или потребление върху дадена стока, която е доставена в Общността от трета за нея страна.

 

Отчитайки горната формулировка и указаните във фактурата условия на доставка съгласно Международните търговски термини "INCOTERMS 2011", следва да се определи митническата стойност на внасяните стоки. Най-общо казано, при условия на доставка CFR, CIF, CPT, DAT, DAP и DDP, митническата стойност на внасяните стоки е равна на посочената във фактурата стойност на стоките, тъй като всички разходи по тяхната доставка са за сметка на техния продавач/изпращач. При условия на доставка EXW, FCA, FAS и FOB, фактурната стойност на стоките следва да бъде увеличена със стойността на разходите по доставката им до входна точка на Съюза, тъй като те се заплащат от купувача/получателя на стоките.

 

INVOICE - международна фактура

 

Фактурата (от англ. INVOICE) е основен документ в международната търговия и като такъв играе основна роля в търговската сделка. Тя е източник на информация за различни цели. Това е документ, по силата на който се съгласуват между продавача и купувача условията по една сделка, относно количество, качество, цена, обща стойност и други данни, касаещи разчетните отношения между търговците.

 

Фактурата се попълва с печатни букви посредством печатно устройство или на ръка. Тя е част от цялата документация по една сделка.

 

При митническото оформяне на документите тя се представя от вносителя, упълномощено от него лице или от превозвача. 

 

Фактурата е документ, имащ важно значение за определянето на митническата стойност на стока, внесена от трета страна. Митническата стойност на внасяните стоки, е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. За реално платената цена се издава Invoice, а за договорената, но неплатена, може да бъде издадена проформа фактура (това е един вид предварителна фактура, в която се определят всички условия по доставката и плащането на конкретната стока, но самото плащане се осъществява след определен – договорен момент).

 

Като основен разчетен документ в международната търговия, фактурата трябва да отговаря на редица изисквания. Формулярът включва принципите и правилата за стандартизиране на формата на фактури, проформа-фактури, а също различни видове други подобни специални фактури и документи в процеса на осъществяване на сделки по износа и вноса.

 

В модела за „Фактури” са определени съставът на елементите на данните, размерите и разположението на основните полета за данни.

 

Полетата, съдържащи се в една фактура са следните:

 

Износител (продавач): Адрес и име на физическото или юридическото лице, продавач на стоката;

 

Получател на стоката: Име и адрес на физическото или юридическо лице на получателя на стоката или на упълномощено от него лице;

 

Номер и дата на фактурата: Номер на фактурата и дата на съставяне. Изписването е в реда – дата, месец, година;

 

Купувач: Наименование на физическото или юридическо лице, купувач на стоката, ако то се различава от получателя;

 

Условия на плащане: Изписва се според международния класификатор за Условия на плащане “ПЕЙТЕРМС”;

 

Условия на доставка: Спазва се изписването, съобразно с изискванията на “Инкотермс 2011”;

 

Количество и вид опаковка, описание на стоката: Съгласно Хармонизираната система за описание и кодиране се описва количеството и вида на стоките;

 

Тегло: Тегло на стоката – бруто(с опаковката) и нето – в килограми или в други съгласувани мерни единици за тегло;

 

Произход на страна: Наименование и код на страната, според стандартът на Международната организация по стандартизация;

 

Други възможни за попълване полета са: Адрес за уведомяване при доставка, Отправен пункт, Пункт за разтоварване, Официални разрешения (за внос или износ), Марки и номера – съгласно международната маркировка на стоките, Спецификация – при необходимост от изброяване на няколко стоки и др.

 

Други търговски документи

 

Цесия

 

В търговската практика много често се налага прехвърлянето на определени права или задължения от един титуляр на друг, като в такива случай за нуждите на митническия контрол приложение намира документът Цесия. Това е уредено преди всичко в  Митническия кодекс на Съюза, по силата на който правата и задълженията на титуляря на режима по отношение на стоки, поставени под специален режим, различен от режим транзит, могат да бъдат прехвърляни изцяло или частично на друго лице, което изпълнява условията, предвидени за съответния режим.

 

Цесията намира приложение и при временното складиране на стоки, като чрез нея складодържателя или спедитора прехвърля задължението за даване на митническо направление върху получателя на стоката.

 

Цесията трябва да съдържа най-малко данните за:

 

- Идентификация на стоките описани в нея (произход, количество, вид, тегло и др.);

 

- Номера на Декларацията за временно складиране;

 

- Наименованието и данни за лицето собственик на стоките и/или нареждащо прехвърлянето;

 

- Наименованието и данни за лицето, придобиващо права върху стоките;

 

- Заверка от складодържателя, удостоверяваща наличието на описаното количество стоки в склада;

 

- Вида и номерата на съпътстващите стоката документи (фактура, товарителница, сертификати, разрешителни, застрахователни полици и т.н.);

 

- Датите на издаване и на приемане на цесията;

 

- Така оформена, цесията се заверява с подпис и печат от издаващото я лице. При приключване на временното складиране на количеството стоки описани в дадена цесия, върху нея митническият служител отбелязва кода на митническото учреждение, даденото митническо направление (режим), номера или номерата на Единния административен документ за приключването и датата на разрешаване на вдигането на стоките.

 

Контрактни документи

 

Осъществяването на дадена външнотърговска сделка е предшествано от предварителна подготовка, инициатор на която може да бъде, както доставчика, така и платеца по нея.

 

Преди да се пристъпи към реалното изпълнение по доставката на предмета на сделката (стоката/стоките) се осъществяват редица операции, като например проучване на технико-технологичните характеристики на предмета, ценовите условия, възможностите и начините за уреждане на сметните взаимоотношения или на каквито и да е други условия, имащи пряко или косвено влияние върху осъществяването на желаната външнотърговска операция.

 

В тази връзка в международната търговска практика, спазвайки се основните принципи и правила за търговия, са намерили широко приложение т. нар. контрактни документи. Под този знаменател се включват документи, като Запитване, Оферта, Договор, Поръчка, Потвърждение на поръчка и други.

 

Моделът за форма на контрактни документи и стандартизираните им форми на бланки са включени в състава на Системата стандартизирани външнотърговски документи. Те са разработени в съответствие с принципите за проектиране на стандартизирани документи на Икономическата комисия за Европа към ООН и са по-нататъшно детайлизиране и развитие на формуляр-образеца на ООН за документи в международната търговия.

 

Самите контрактни документи се издават от една от двете страни по сделката, в зависимост от нуждите й и се изпращат на другия контрагент с цел уведомяването му за желаното сътрудничество или за получаване на определена информация относно предмета на сделката. Оформянето им обикновено става върху официални бланки, носещи отличителните знаци на фирмата издател и данни за обратен контакт.

 

Всяко име на поле в модела обхваща един или няколко елемента от данни, като наименованието и описанието на информационните полета е:

 

- Модел за форма контрактни документи – изписва се наименованието на конкретния контрактен документ;

 

- Продавач – наименование и адрес на физическото или юридическото лице, което продава стоката. Най-долната трета част от полето може да бъде използвана при необходимост за вписване наименованието на товароизпращача или на друг представител, действащ по поръчение на продавача;

 

- Получател – наименование и адрес на физическото или юридическото лице, упълномощено от договора да приеме стоката или лицето, до което е адресиран самият търговски документ;

 

- Адрес за уведомяване или доставка – използва се в случаите, когато е различен от адреса на получателя на товара;

 

- Транспортна информация – описват се маршрутът на стоката, видът и средствата за транспорт;

 

- Местоназначение – наименование на окончателното местоназначение на стоката;

 

- Дати и справочни номера – използва се за отбелязване на дати и номера на документи и на единния справочен номер на сделката;

 

- Купувач – наименование и адрес на физическото или юридическото лице (ако е различно от получателя на товара), което купува стоката.

 

Могат да се впишат и други адреси, например на изпращача, на застрахователното дружество и т.н.

 

- Произход от страна – наименование на страната, от която произхожда стоката;

 

- Страна получател – наименование на страната, получател на стоката.

 

- Условия на доставка и плащане, срок на доставка – общи условия за доставка в съответствие с базисните условия на доставка "ИНКОТЕРМС”, както и условията на плащане в съответствие с “ПЕЙТЕРМС”.

 

Още преди да са пристъпили към реално осъществяване на сделката, търгуващите трябва да си изяснят следните въпроси:

 

1. Кой ще организира транспорта и ще понесе разноските за пренасянето на стоката от мястото на производството или експедицията до мястото на доставката?

 

2. Кой ще понесе рисковете, ако предприетите действия за пренасянето на стоката не постигнат целта си или възникнат трудности при осъществяването им?

 

3. Кой и докъде ще понесе риска от евентуално погиване или повреждане на стоката по време на транспорта?

 

4. Кога продавачът ще се счита изпълнил задълженията си по доставката и в кой момент става прехвърлянето на собствеността върху стоката?

 

Отговор на всички тези, а и на други въпроси дават именно международните правила за тълкуване на търговските термини, известни сред търгуващите като INCOTERMS (съкращение от International Commercial Terms – Международни търговски термини). В INCOTERMS 2020 по-точно е обяснено коя страна, продавач или купувач е отговорна за извършване на митнически формалности, като поема разходите и рисковете от тях. Ангажиментите за уреждане транзита на стоките също са включени в новата редакция на търговските термини.

 

Комплектът търговски термини, включени в редакция INCOTERMS 2020 е:

 

Термин За продавача За купувача Транспорт
EXW - франко завод (уговорено място) Поставя стоката на разположение на купувача в своите помещения Понася всички разноски и рискове, свързани с товаренето и превозването на стоката от помещенията на продавача до желаното местоназначение, вкл. и митническите формалности при износ, транзит и внос Всички видове
FCA - франко превозвача (уговорено място) Осигурява разрешение за износ, заплаща всички експортни и митнически такси, удостоверява предаването на стоката на превозвача Сключва договора с превозвача, заплаща транспортните разходи и застрахователната премия, както и всички транзитни и импортни митнически формалности Всички видове
FAS - франко протежение на кораба (уговорено пристанище за натоварване) Доставя стоките по протежение на кораба в обсега на товарните му съоръжения и освобождава стоките за износ Сключва договора с превозвача и поема всички разходи и рискове от момента на предаването им по протежение на кораба. Поема всички транзитни и импортни митнически формалности По море или вътрешен воден път
FOB - франко борд (уговорено пристанище за натоварване) Доставя стоките на борда на кораба и осигурява приемането им без забележки, освобождава стоките за износ, заплаща експортните такси и разходите за натоварване, ако същите не са включени в навлото Сключва договора с превозвача, заплаща навлото, застрахователната премия и разходите по разтоварването на стоките и всички транзитни и импортни митнически формалности По море или вътрешен воден път
CFR - стойност и навло (уговорено пристанище в место-назначението) Сключва договора с превозвача, освобождава стоките за износ, доставя ги на борда и снабдява купувача с фактура или чист коносамент, заплаща навлото и товаренето Поема всички разходи и рискове от момента на разтоварване, вкл. самото разтоварване, урежда всички митнически формалности по транзита и вноса на стоките По море или вътрешен воден път
CIF - стойност, застраховка и навло (уговорено пристанище в место-назначението) Като при CFR, с допълнението, че заплаща застрахователна премия (с минимално покритие) и предава полицата по нея на купувача След получаване на съответните документи, приема доставката на стоката, заплаща разтоварните разходи и всички транзитни и импортни митнически формалности По море или вътрешен воден път
CPT - превоз платен до (уговорено място в место-назначението) Сключва договора с превозвача, заплаща навлото, освобождава стоката за износ, предава я на превозвача и урежда евентуални митнически формалности по транзита Поема върху себе си всички рискове от загуби, липси или повреди на стоките, след предаването им на превозвача. Урежда и заплаща всички разноски по вноса, вкл. разходите по разтоварването Всички видове, вкл. комбиниран
CIP - превоз и застраховка платени до (уговорено място в место-назначението) Сключва договора с превозвача, заплаща навлото, освобождава стоката за износ, предава я на превозвача и урежда евентуални митнически формалности по транзита
Сключва договора с превозвача, заплаща навлото и застрахователната премия, освобождава стоката за износ и я предава на превозвача. Поема върху себе си всички рискове и всякакви допълнителни разходи за доставката на стоката, вкл. транзитни митнически формалности
След получаване на съответните документи, приема доставката на стоката, урежда и заплаща всички разноски по вноса, но да има предвид, че продавача е длъжен да направи застраховка само с минимално покритие Всички видове, вкл. комбиниран
DPU (Delivered at Place Unloaded) - доставено на уговорено място за разтоварване
DPU заменя DAT
 
Освобождава стоката за износ и поема всички разходи и рискове до доставката на стоката на уговореният терминал, вкл. и за транзит и разтоварване След получаване на съответните документи, приема стоката и заплаща всички разноски по вноса на стоката Най-често сухопътен, но може и за другите
DAP (Delivered at Place) - доставено на място (уговорено место-назначение)
DAP заменя DAF, DDU
 
Освобождава стоката за износ и поема всички разходи и рискове до доставката на стоката в уговореното местоназначение, вкл. и евентуалните транзитни митнически формалности Урежда и заплаща всички разноски по вноса, вкл. и за разтоварване на стоките Всички видове
DDP - доставено мито платено (уговорено място в место-назначението) Поема всички разходи и рискове до доставката на стоката на определено място, урежда застраховката и митническите формалности по износа, транзита и вноса, заплаща дължимите вносни митни сборове в страната на вноса Приема стоката след обмитяването й от страна на продавача Всички видове

 

Марки и номера - съгласно опростената маркировка на товарите.

- Количество и вид опаковка, описание на стоката - общо търговско наименование на стоката съгласно митническата номенклатура.

- Тегло бруто, кг. - тегло на стоката, заедно с опаковката в килограми или други съгласувани мерни единици за тегло; при необходимост в това поле може да се впише и тегло нето.

- Обем, куб.м - транспортен обем на товара.

- Спецификация на товарите - подробно изброяване на стоковите позиции.

- Количество - количество на стоката в специализирани мерни единици.

- Цена за единица - цена за единица стока във валута, установена в договора.

- Обща сума - обща стойност на стоката, изчислена в съответствие с условията и вида валута, установени в договора.

- Място, дата и подписи - в документите, които се подписват само от едната страна по сделката, това поле е предназначено за отбелязване мястото и датата на документа, а също за подписи на лицата, упълномощени да подпишат документа от името на организацията, която го издава. В документи, които се подписват от двете страни по сделката, в това поле се поставят подписите на лицата, упълномощени да подпишат от името на износителя. Поставянето на дата в това поле не е необходимо, ако тя е отбелязана в полето за справочни данни.

 

Проверка на тарифното класиране на стоките

 

Въз основа на документите, които придружават стоките и евентуалните допълнителни указания от страна на техния вносител, се пристъпва към тяхното идентифициране и класиране (тарифиране) съобразно Митническата тарифа на Европейския съюз (TARIC). Посредством тарифирането на стоките се присвоява специфичен 14-значен (тарифен) номер, който има съществено значение за определяне на ставката на дължимото мито за вносните стоки и въведените спрямо тях нетарифни мерки (забрани, ограничения).

 

Проверка произхода на стоките

 

В зависимост от произхода на стоките, ставките на митата за едни и същи стоки могат значително да варират, като това е обусловено от тарифната политика на ЕС и споразуменията му за свободна търговия с трети страни или региони. Доказването на преференциалния произход на дадена стока, а от тук и евентуалното редуциране размера на дължимите митни сборове, следва да бъде извършено чрез утвърдените в споразуменията средства (сертификати EUR.1, EUR-MED, A.TR, FORM А, Декларации на доставчици и др.).

 

Митническо задължение

 

От фискална гледна точка с най-голямо значение за митническия процес са процедурите по определянето на размера, обезпечаването, момента на възникване и погасяването на митническото задължение за внасяните стоки.

 

Митническото задължение представлява кумулативна сума от сбора на начисляваните при вноса мита, такси, акцизи и данъци (Данък добавена стойност). Основа за тяхното определяне е митническата стойност и/или количествените и качествени характеристики на внасяните стоки. Ставката, а от там и размерът на дължимото мито, зависят от тарифното класиране на стоката и от нейния произход.
В зависимост от произхода на стоките, ставките на митата за едни и същи стоки могат значително да варират, като това е обусловено от тарифната политика на Европейския съюз и споразуменията му за свободна търговия с трети страни или региони.

 

Митническото задължение възниква в момента на приемане и завеждане в регистрите на митническата декларация (за режим Допускане за свободно обращение и Временен внос с частично освобождаване от заплащане на митни сборове). При специалните митнически режими с цел подсигуряване на евентуалното бъдещо погасяване на митническото задължение, се поражда и необходимостта от въвеждането на обезпечения.

 

Възникналото митническо задължение, следва да бъде погасено съобразно способите, посочени в Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

 

Вдигане на стоките

 

При тази процедура на икономическия оператор се разрешава разпореждане със стоките при спазване на условията, предвидени от митническия режим, под който те са били поставени. С нея приключва и митническият надзор върху внесените стоки, с изключение на случаите, когато те са поставени под специален режим.

+ Митнически режим при разпореждане със стоки

Освен под даден вносен митнически режим, въведените и представени пред митническите органи несъюзни стоки могат да бъдат обект и на друг вид разпореждане:

 

Унищожаване на стоки – тази процедура се разрешава, когато въведените на митническата територия на Съюза стоки са негодни за употреба или всякакви по-нататъшни действия с тях са финансово неизгодни, както за икономическия оператор, така и за самата митническа администрация (например високи разходи за контрол или съхранение). За нейното задействане е необходимо подаването от страна на икономическия оператор на мотивирано заявление, в което излага обстоятелствата, налагащи унищожаването, възможните способи за неговото осъществяване, място на провеждане и всякаква друга информация, която сметне за необходима.

 

Отнемане на стоки - митническите органи пристъпват към изпълнението на тази процедура когато:

 

- едно от задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор;

 

- стоките не могат да бъдат вдигнати поради: невъзможност за извършване или приключване на митническите проверки по вина на декларатора; не са предоставени документите, необходими за поставянето на стоките под искания митнически режим; не е направено плащане или не е предоставено обезпечение за определеното митническо задължение; стоките са обект на забрани или ограничения, които не позволяват поставянето им по декларирания митнически режим;

 

- стоките не са преместени в разумни срокове след вдигането им;

 

- стоките са изоставени в полза на държавата.

 

Изоставяне в полза на държавата – за задействането на тази процедура, икономическите оператори подават мотивирано заявление до началника на съответното митническо учреждение. Обикновено това се налага поради невъзможност за покриване на възникналото за стоките митническо задължение. Изоставянето се разрешава само в случаи, когато има икономически условия за последваща реализация на стоките (посредством обявяването им на търг или дарение на друга публична организация) от страна на митническите органи.

+ Митнически режим при износ на стоки

Движещият елемент на всяко едно митническо производство са митническите процедури. Общо казано това са необходимите действия на митническия орган, насочени към спазването от страна на търговците на законите и правилата, регулиращи реда за износа и транзита на стоки. Те се развиват в дълбочина по посока движението на стоките до окончателното им оформяне - от вътрешна митница до напускането им на митническата територия на Европейския съюз. Чрез контролните процедури се установяват факти и събития, регулират се допуснатите отклонения от правната норма и се осигурява нормалното протичане на контрола. Следователно, митническите процедури са функционален израз на контролното правомощие и проява на неговите взаимосвързани елементи.

 

Предварително уведомяване

 

Първоначално при износ на стоки, икономическият оператор следва да предприеме действия по уведомяване на контролните органи от износното митническо учреждение за това негово намерение.

 

От 01 януари 2011 г. тази процедура има пряко отношение към предприеманите от митническата администрация мерки за сигурност и безопасност и управление на рисковете, свързани с окончателното или временно изнасяне на стоки извън Съюза. За да покрият тези изисквания, превозвачът на стоките или митническият представител на износителя, следва да подадат данни за сигурност и безопасност по отношение на реализираната от тях износна операция. В случаите, когато подобни данни не се съдържат в митническата декларация (ЕАД - Единния административен документ), те са задължени отделно от ЕАД да подадат по електронен път и Обобщена декларация за напускане (ОДН) в изходното митническо учреждение. При наличието им в ЕАД, информацията се движи между износното и изходното митническо учреждение посредством митническите информационни системи.

 

Деклариране

 

Подобно на едноименната процедура при въвеждане и внасяне на стоки, декларирането на изнасяните стоки за целите на даден митнически режим се осъществява чрез подаване на Единния административен документ по електронен път към митническата информационна система. В случаи на изнасяне на стоки, допустимите митнически режими, под които те могат да бъдат оформяни са:

 

1. Износ 

 

Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза режимът износ представлява изнасяне на съюзни стоки извън митническата територия на ЕС. Той включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове. 

 

Характерното за този режим е разрешаването му само при условие, че стоките напускат митническата територия на Съюза в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ. Митническата декларация (ЕАД) се представя в митническото учреждение в района, на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ, но когато по административни съображения това е неприложимо, декларацията може да се подаде във всяко митническо учреждение, което е компетентно за съответната износна операция.

 

С дадената в чл.1, параграф 19 от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446 дефиниция на понятието „износител“ се уточнява, че това е:

 

- лице, установено на митническата територия на Съюза, което към момента на приемане на декларацията има договор с получател в трета държава и разполага с правомощия да реши стоките да бъдат изпратени до местоназначение извън митническата територия на Съюза;

 

- частно лице, пренасящо стоки за износ, които се съдържат в личния му багаж;

 

- в други случаи — лице, установено на митническата територия на Съюза, което разполага с правомощия да реши стоките да бъдат изпратени до местоназначение извън митническата територия на Съюза.

 

Износителят не е задължен да придвижи сам стоките (със собствено транспортно средство) до граница, а може да наеме превозвач, който да осъществи физическото им напускане на митническата територия на Съюза. От тук следва извода, че износител е собственикът на стоките, а не лицето, което физически ги изнася (превозвача).

 

От икономическа гледна точка учредяването на режим Износ се толерира, най-вече чрез предвидените за целта улеснени процедури на митническия контрол.

 

2. Пасивно усъвършенстване

 

Приложението на режима е регламентирано в Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Режимът разрешава да се изнасят временно стоки извън митническата територия на Европейския съюз, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции компенсаторни продукти да бъдат оформени под режим Допускане за свободно обращение (реимпорт) с пълно или с частично освобождаване от заплащане на вносни митни сборове.

 

Митническите органи определят срока, в който временно изнесените стоки трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Съюза под формата на обработени продукти и допуснати за свободно обращение, за да могат да се възползват от пълно или частично освобождаване от вносни мита. Митническите органи могат да разрешат продължаване в разумни граници на определения срок при обосновано заявление от титуляря на разрешението.

 

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя, когато се докаже по удовлетворителен за митническите органи начин, че поправката на стоките е извършена безплатно поради наличието на договорно или законово гаранционно задължение или производствен или материален дефект. Това правило не се прилага, когато производственият или материалният дефект на стоката е взет предвид при първото й допускане за свободно обращение.

 

Режимът е приложим под две форми:

 

- „пасивно усъвършенстване IM/EX“ – прилага се при предварителен внос на преработени продукти, получени от еквивалентни стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване, преди износа на съюзните стоките, които те заместват;

 

- „пасивно усъвършенстване EX/IM“ – прилага се когато износът на съюзни стоки под режим пасивно усъвършенстване се извършва преди вноса на преработени продукти.

 

Под „усъвършенстване“ следва да се разбира обработката на стоки, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки, преработката или поправката им, както и пълното им възстановяване. Икономическата обосновка на режима се изразява в доусъвършенстването на стоките извън митническата територия на Съюза, където производствените условия и стопанските фактори са по-добри.

 

За да се поставят стоките под този режим е необходимо разрешение от митническите власти, което се издава след подаването на писмено заявление от страна на лицето, желаещо и нареждащо извършването на операциите по усъвършенстването. Заявлението за разрешаване на режим Пасивно усъвършенстване се изготвя в съответствие с чл. 211 от Митническия кодекс на Съюза. То се представя в митницата, в чийто район се намират стоките, предназначени да бъдат временно изнесени. В разрешението митническите органи посочват най малко-рандемана одобрения метод за идентификация на стоките и срокът на разрешението.

 

Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани в митническата територия на Съюза, се определя, като се взема предвид времето, необходимо за завършване на операциите по усъвършенстването и времето за транспортиране на временно изнесените стоки и получените от тях компенсаторни продукти. Този срок започва да тече от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим и не може да бъде по-голям от 12 месеца. При определени обстоятелства той може да бъде удължен.

 

За да се убедят, че компенсаторните продукти са произведени от временно изнесените стоки, митническите органи вземат мостри, проби или технически описания или поставят пломби, печати или други отличителни знаци върху стоките, предназначени за поставяне под режим Пасивно усъвършенстване.

 

След връщането на компенсаторните продукти, те могат да се поставят под режими Допускане за свободно обращение (с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове) или Митническо складиране.
Пълното или частично освобождаване от вносни митни сборове се осъществява чрез приспадане от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали на същата дата за временно изнесените стоки, ако се внесат в митническата територия на Съюза от третата страна, където са били обект на последната операция по усъвършенстването.

 

2.1. Допускане за свободно обращение 

 

Приложението на митническия режим Допускане за свободно обращение е регламентирано в Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Режимът придава на несъюзните стоки статут на съюзни, след прилагането на мерките на търговската политика на ЕС и заплащането на вносните митните сборове. Той се прилага за всички стоки идващи от трети страни, които ще останат трайно на територията на Съюза, т.е. ще бъдат използвани или употребени на тази територия.

 

Допускането за свободно обращение включва следното:

 

- събирането на дължимите вносни мита;

 

- събирането ако е целесъобразно на други вземания (такси, акцизи и ДДС), предвидени в съответните действащи разпоредби за събирането им;

 

- прилагането на мерките на търговската политика и забраните и ограниченията;

 

- изпълнение на други формалности, предвидени при вноса на стоките.

 

От съществена важност при прилагането на режима е точното определяне на митническата стойност на внасяните стоки и техния произход, с оглед на обмитяването им. Когато пратката съдържа различен брои стоки, чието отделно деклариране ще доведе до разходи по-големи от митните сборове, митническите органи могат да разрешат облагане на пратката с най-високата митническа ставка, съгласно митническата тарифа на Европейския съюз (TARIC).

 

Когато е необходимо да се определи митническата стойност на стоките, получателят е длъжен с подаването на митническата декларация (ЕАД) да представи и Декларация за стойността за съответните стоки. Като общо правило за митническа стойност се приема договорената към момента на плащане цена, но тя може да се определи и като сбор от стойностите по търговската фактура и разходите по доставката (транспорт, застраховки, товаро-разтоварни дейности), извършени до входен граничен пункт. При остойностяване на стоките от единичната цена се приспадат комисионните, които са платими или е договорено да бъдат платени, общите разходи, свързани с продажбата на стоките на територията на страната, разходите за транспорт и застраховка в страната, както и мита, данъци, акцизи и такси, платими у нас, ако са включени във фактурната стойност.

 

Внесените стоки губят статута си на съюзни, когато митническата декларация за внос (ЕАД) бъде анулирана или вносните митни сборове са възстановени или опростени.

 

При определени случаи митническите органи допускат внос на стоки без заплащане на митни сборове. Условията и стоките, за които могат да бъдат предоставени митнически облекчения са посочени в Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания.

 

3. Реекспорт

 

Реекспортът представлява изнасяне на несъюзни стоки извън митническата територия на Европейския съюз, които са били въведени с цел поставяне под определен специален режим или когато оставянето им на територията на Европейския съюз е неизгодно или неоправдано. При реекспорт е налице едновременно прилагане на формалностите за изнасяне и транзитиране на стоки.

 

Несъюзни стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, подлежат на декларация за реекспорт, която се подава в компетентното митническо учреждение. Това правило не се прилага за никоя от следните стоки:

 

- стоки, поставени под режим външен транзит, които само преминават през митническата територия на Съюза;

 

- стоки, които се претоварват в свободна зона или се реекспортират директно от нея;

 

- стоки на временно складиране, които се реекспортират директно от съоръжение за временно складиране.

 

Уведомление за реекспорт се подава, когато несъюзни стоки, посочени в последните две групи, се извеждат от митническата територия на Съюза и за тези стоки има освобождаване от задължение за подаване на обобщена декларация за напускане. То следва да съдържа минимум необходимите данни за приключване на режим свободна зона или за завършване на временното складиране.

 

Режимът е регламентиран в чл. Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

 

Представяне на стоките

 

След като подлежащите на изнасяне стоки бъдат натоварени на превозното средство, те се представят пред митническото учреждение на износа, с цел идентифициране и проверка.

 

Проверка на стоките и документите

 

Износните митнически производства имат специфични особености, произтичащи преди всичко от обстоятелството, че в рамките на тяхната реализация съюзните стоки за пръв път се явяват обект на митнически контрол в съответната търговска верига между Изпращача (износител) – Получателя (вносител). В тази връзка действията са насочени към безспорното установяване на пълнотата и точността на информацията в оформяните документи, откриване и коригиране на допуснати грешки и/или предотвратяване осъществяването на незаконосъобразни действия с изнасяните стоки, които в последствие да рефлектират негативно върху икономическия оператор – износител.

 

В рамките на провеждания документален и материален контрол (оглед на товара и превозното средство, вземане на проби за анализ, броене, мерене и др.), следва да се постигне точна идентификация на стоките по вид, количество, технически и технологични характеристики.

 

Вдигане на стоките

 

Съществен момент при тази процедура е, че всички изнасяни стоки, без оглед на статута им (съюзен или несъюзен), се поставят под митнически надзор. С това на практика се прекратяват правомощията на икономическия оператор, в т.ч. и на неговия митнически представител, да извършва каквито и да било действия със стоките, освен транспортирането им в непроменено състояние до изходното митническо учреждение. С даването на разрешение за вдигане на стоките, контролните процедури в митническото учреждение на износа приключват, но не се слага край на износното митническо производство.

 

Ако не са констатирани несъответствия, товарните помещения на транспортното средство се затварят и се поставят митнически пломби (при необходимост), чиито номера се посочват в ЕАД с цел идентификацията им на граница. Пломбирането се извършва от митнически служител в присъствието на превозвача и митническия представител.

 

Превозване на стоките до изходно митническо учреждение

 

След вдигането на стоките, те трябва да бъдат превозени до изходно митническо учреждение (ИМУ) в определения от контролните органи за целта срок.

 

Проверки в изходно митническо учреждение (ИМУ)

 

Освен горепосочените контролни дейности в митническото учреждение на износа, проверки се извършват и в изходното, т.е. там, където стоките в действителност напускат митническата територия на Съюза.

 

Обработка на потвърждението от изходното митническо учреждение

 

Митническото учреждение на износа приключва надзора върху декларираните за изнасяне стоки едва след получаване на потвърждение от изходното митническо учреждение, че износната операция е приключила успешно и стоките в действителност са напуснали митническата територия на Съюза.

 

Тази процедура е от особено значение при реекспортирането на несъюзни стоки, тъй като те напускат митническата територия на Европейския съюз при едновременното съблюдаване на условията на митническите режими износ и транзит. Ако потвърждението не съдържа данни за нарушения, то тогава митническото учреждение на износа следва да освободи предоставеното обезпечение от износителя, от превозвача или от митническия представител и да приключи задействаната транзитна операция.

 

С оглед на възможността при организирането на износни операции в рамките на Европейския съюз да участват митнически учреждения от две различни държави членки е въведен електронен обмен на информация между компетентните за целта митнически администрации.



Последно обновено на 26.10.2021